Мотиви:
Безспорен е фактът, че притежателите на авторски и сродни на тях права имат изключителното право да получават възнаграждение за създадените от тях произведения, като ги използват, разпространяват или съответно дават право на други лица да го правят. Като част от Европейския съюз, България е била длъжна да предостави адекватна защита на носителите на авторските и сродните им права, като се съобрази с действащото в ЕС законодателство и в частност с Директива 2001/29/ЕС относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество. Точно тази Директива в някои от текстовете си, напр. (38) и чл. 5.2.b., е послужила като основа за въвеждането на системата за компенсаторни възнаграждения по чл. 25 и следващите от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП).
Като цяло, целта на приетата правна регламентация както в ЕС, така и в България е защитата на авторските и сродните им права от свободна (неконтролируема) употреба без заплащане на възнаграждение за носителите им. При обсъжданията се е стигнало до извода, че съществуват два основни подхода за защита. Без да се дава приоритет на който и да е от тях, чрез Директива 2001/29/ЕС е предоставено на отделните страни-членки правото да изберат един от подходите, за да защитят и съответно гарантират упражняването на авторските и сродните им права от носителите им.
Споменатите два подхода са описани в чл. 2 и чл. 5 Директива 2001/29/ЕС.
1. Изключителното право да разрешават или забраняват пряко или непряко, временно или постоянно възпроизвеждане по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, изцяло или частично, се притежава от носителите на авторските права и от никой друг. Използването на обект на авторско или сродно право, без да бъде надлежно уредено това използване преди това с носителя на правото, е обект на криминализиране или ако е в малки размери на налагането на административна санкция.
2. В определени случай държавите-членки могат да предвидят изключения или ограничения от правото на възпроизвеждане, предвидено в член 2. Тук ще посочим само хипотезите, когато за това се дължи компенсаторно възнаграждение – „а) по отношение на възпроизвеждане върху хартия или друг подобен носител, извършено чрез каквато и да е фотографска техника или някакъв друг процес, който има подобни резултати с изключение на нотни листове, при условие, че притежателите на права получават справедливо обезщетение; б) по отношение на възпроизвеждане върху какъвто и да е носител, извършвано от физическо лице за лично ползване и за цели, които нямат пряко или косвено търговски характер, при условие, че притежателите на права получават справедливо обезщетение, което отчита прилагането или неприлагането на технически мерки, посочени в член 6 по отношение на съответните произведения или обект; … д) по отношение на възпроизвеждане на излъчвания, извършвани от социални заведения с нестопанска цел, болници или затвори, при условие, че притежателите на права получават справедливо обезщетение….”.
Този втори подход дава право на свободно ползване на обекти на авторски и сродни права, без предварително уреждане на ползването с носителя на правото, но при получаване на компенсаторно възнаграждение, чрез организации за колективно управление на авторски права.
От посоченото по-горе се вижда, че текстът на чл. 5.2. от Директива 2001/29/ЕС с формулировката си – „Държавите членки могат да предвидят”, предоставя само една възможност, без да задължава такива изключения да бъдат въведени. Т.е. страните-членки не са длъжни да въвеждат такива изключения от изключителното право на авторите, а когато го предвиждат, това може да не се урежда чрез компенсаторни възнаграждения.
Считаме, че при хармонизирането на правната рамка не са отчетени особеностите на българския пазар, практиката на държавите в ЕС и останалите възможности, които дава Директивата.
В ЕС има страни, които са въвели и стриктната забрана за ползване без възнаграждение, а има и въвели свободната употреба при плащане на компенсаторно възнаграждение.
Проведено от нас проучване между сродни организации в ЕС показа, че опитът на различните страни е разнообразен, но в общата част печален по отношение на закрилата на авторските права чрез тези компенсаторни възнаграждения за свободно ползване.
Практиката на повечето страни в ЕС, въвели компенсационна система, показва че икономически тя не е обоснована и неизгодна и е изключително вредна от гледна точка на носителите на авторски права. Някои от резултатите от прилагането на компенсаторни системи са:
– Развива се сив пазар, включително в най-развитите западноевропейски държави;
– постоянни измами при прилагането на системата;
– нарушаване на честната конкуренция между задължените търговци, на базата на различното третиране;
– забавяния при въвеждането на нови продукти в информационните технологии и съответното снижаване на конкурентно-способността на цялата икономика;
– правна несигурност при оборота на стопанските субекти, породена от множество спорове;
– блокиране на съдебната система с ненужни дела;
– големи загуби от събраните компенсационни възнаграждения за администриране на системата за събирането им;
– намалено търсене на засегнатите продукти поради оскъпяването им;
– трайно неблагоприятен ефект за фиска, поради намаляване на събираемостта на данък печалба и данък добавена стойност от „облаганите” продукти.
Именно поради изброените по-горе негативни последици, е била постигната като цяло по-слаба защита на авторските и сродните права. Намаляла е и събираемостта на постъпленията за фиска.
Пример за опит за справяне с неблагоприятните последици е Холандия, която още през 2008г. замрази плащането на компенсаторни възнаграждения, като правителството призна, че системата на тези възнаграждения има нужда от сериозна и внимателна ревизия и промяна. В крайна сметка, Холандското правителство реши да премахне системата на компенсаторните възнаграждения и вече е пред приключване на този процес.
Други примери за държави от ЕС, които не прилагат системата на компенсаторни възнаграждения за свободно ползване са: Обединеното кралство, Ирландия, Малта, Кипър и Люксембург.
Предложение:
Като имаме предвид изложените по-горе мотиви считаме, че най-добре ще бъдат гарантирани правата (вкл. на справедливо възнаграждение) на притежателите на авторски и сродни права, като се премине към предложената от Директива 2001/29/ЕС основна схема на защита, а именно – да бъдат премахнати възможностите за свободно ползване на обекти, върху които има авторски и сродни права.
Това би станало като се отменят чл. 25 и чл. 26 ЗАПСП и се изменят съответно текстовете на чл. 25а, чл. 84, чл. 90, чл. 90в, чл. 93.
Пристъпването към тази мярка ще стимулира директното договаряне с носителите на правата, като по този начин ще осигури и справедливо възнаграждение за ползването на създадения от тях интелектуален продукт.
България вече е направила стъпка в тази насока, като в Наказателния кодекс, Глава трета, Раздел VII на Особената част, е криминализирала някои форми на ползване на обекти на авторско право без съгласието на притежателите им.
Съществуват и много други доводи за премахване на системата на компенсаторните възнаграждения, но считаме че те ще са предмет на обсъждане на един по-късен етап от дискусията за реформиране на ЗАПСП и в частност материята относно ползване на обекти на авторско или сродни права.
В тази връзка изразяваме и несъгласие с предложенията за изменение на ЗАПСП, които ни бяха изпратени от МК с писмо от 25.03.2010г.
Съзнаваме, че изразеното от нас становище може да се стори радикално на някого, но смятаме че то се съобразява най-пълно, както с нормите на Директива 2001/29/ЕС, така и с реалностите на пазара в България, особено в състоянието на глобална икономическа криза, в която се намираме.
Българската асоциация за информационни технологии винаги е седяла на позицията за широка публична дискусия, особено по въпроси от толкова голямо обществено значение, каквито са тези на защитата на правата върху интелектуална собственост. Всички наши членове са едновременно ползватели, но и носители на такива права. Ето защо, нашето желание е промените в ЗАПСП да не бъдат прибързани, а да са резултат от постигането на съгласие между отделните страни в диалога. Уместно би било модератори на процеса по създаване на окончателния проект за ЗИД на ЗАПСП да бъдат ресорните представители на Министерство на културата и Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
БАИТ заявява, че е твърдо за промени в сега действащата нормативна уредба. Готови сме да обсъждаме всички направени предложения, за да стигнем до най-правилния за България модел. Наши експерти са на разположение и са готови да участват на всички етапи при обсъждането и подготвяне на промените в ЗАПСП.
