Становище на БАИТ във връзка с прилагането на Наредба Н-18
Разбираме напълно целите на Наредба Н-18 и споделяме мнението, че всички фирми, регистрирани на територията на Република България, следва да спазват законите. По този начин се създава равнопоставена среда за развитие на бизнеса. Работейки по привеждане на продуктите на нашите компании съгласно изискванията на Наредбата, стана ясно, че текущият й вариант не е намерил най-добрия начин за прилагане на ЗДДС и други свързани закони.
Считаме, че основният проблем на Наредба Н-18 е необходимостта от смяна на изградени бизнес процеси, което води до загуба на конкурентоспособност при фирми, опериращи напълно в рамките на закона. Считаме, че това е недопустимо и разрушава конкурентни предимства, трупани с години от фирмите.
През изминалите 18 месеца се проведоха много срещи между експерти на БАИТ и НАП с цел подобряване на текстовете на Наредба Н-18. Като цяло ги определяме като ползотворни. Но поради редица причини, най-вече поредицата от крайни срокове, не можеха да се обсъдят по-фундаментални моменти в наредбата. Считаме, че сегашната ситуация дава възможността, в рамките на следващите 3 месеца, да се постигнат важни подобрения в Наредба Н-18. Като, разбира се, се цели:
Постигане на максимално добри гаранции за запазване на интересите на фиска;
Минимално затрудняване на бизнеса;
Яснота по текстовете, без възможности за различни тълкувания.
БАИТ е готова да отдели експертен ресурс за нов кръг от разговори на експертно ниво с НАП. В плана, по-долу, са набелязани някои по-основни моменти, които считаме, че следва да се обсъдят:
- Разумно прецизиране на изискванията на Приложение 29, чл. 52 и сродните текстове.
По-конкретно:
а) Тъй като Приложение 29 поставя изисквания към софтуерните продукти, необходимо е постигане на абсолютна точност на изискванията, без възможности за различни тълкувания. В момента редица текстове на Приложение 29 и чл.52 използват донякъде потребителска терминология, която не дава ясна техническа конкретика на изискванията и позволява тълкувания.
б) Считаме, че изисквания, свързани с конкретните начини, по които работят софтуерите, следва да се премахнат от текстовете на Наредба Н18, както и от процеса по приемане на регистрации на СУПТО софтуери. Наредба Н18 и НАП следва да изискват контрол и крайни резултати, но не и да се намесват на софтуерния пазар и да диктуват специфики на реализацията на софтуерите.
в) и др. подобни.
2. Създаване на алтернативен “Опростен СУПТО Режим 1” (+ описване на конекторите в Наредба Н18).
Цели са:
– Да се даде възможност на фирмите, използващи надеждни софтуери, да внедрят Наредба Н-18 без съществена промяна на бизнес процесите си.
– Да се даде възможност за по-лесно и с по-малки бизнес сътресения постигане на съвместимост с Наредба Н-18 на международни предприятия в България.
– Българските дружества да могат да използват утвърдени международни софтуерни продукти.
– Запазване на същите (или даже по-добри) гаранции за фиска.
Предложение:
а) Опростен СУПТО режим, по подобие на опростените СУПТО режими за ЕЛМ, но достъпни за всички видове бизнес.
б) Основно изискване за влизане в този режим да бъде едновременното наличие на:
– СУПТО по опростения режим (ERP, специализиран софтуер и т.н.)
– Пълно СУПТО, по досегашния режим.
– Регистриран конектор/импортер между двете.
Макар на пръв поглед да изглежда по-сложно от “просто” използване на регистрирано СУПТО, подобен режим би избегнал редица практически проблеми. Използването на тези схема би дало възможност за употреба на ERP системи и други високоспециализирани софтуери, които обаче нямат възможност да бъдат регистрирани по Наредба Н-18. Изискването е фирмата да закупи допълнително и лицензирано СУПТО, което да има импортер/конектор за пълно, гарантирано импортиране на данните от специализирания софтуер/ERP. Обаче, разходите за придобиване на пълно СУПТО и конектор могат да бъдат в пъти по-малки от разходите за преработка на основния специализиран софтуер/ERP според изискванията на Наредба Н-18. Допълнително, фирмите може да имат много по-малки сътресения и промени в своите бизнес процеси, ако изберат тази алтернатива.
3. Създаване на алтернативен режим “Опростен СУПТО Режим 2”.
Организация може да не използва регистриран СУПТО, в случай че за предходната календарна година размерът на получените плащания по продажби, за които е налице задължение за издаване на фискален бон, не надвишава 5 на сто от размера на нетните приходи от продажби и в дадената организация се използва софтуер за управление на дейността, в който може да се изведат справки за направените продажби за определен период.
4. Внедряване и обучителен режим.
Даване на законова възможност за работа в обучителен режим при внедряване на СУПТО софтуер, при запазване на гаранциите, че това няма да има възможност да се използва като оправдание за нарушаване на Наредба Н-18 при контролни производства.
5. Схемите да са само тълкувателни, а не законодателни.
Прекратяване на порочният режим на разрешаване чрез схеми, тълкувания и семинари, на иначе забранени в Наредба Н-18 действия. И обратно – забрана на иначе разрешени в Наредба Н-18 действия чрез семинари. Също така, използването на изказвания по семинари на НАП като основание за отказ на регистрации на софтуери и т.н.
Подобни начини на формиране на процедурите на НАП пречат на коректния бизнес да постигне съвместимост с Наредба Н-18. По-конкретно:
а) Да се опишат условията, при които отпада изискването за СУПТО в ЕЛМ, при използване на импортери/конекторите. Текущо това е “разрешено” само чрез “схеми” на сайта на НАП. Но схемите не могат да бъдат основание за нарушаване на разпоредбите на Наредба Н-18. Реализирането на предложението за “Опростено СУПТО” по достатъчно универсален начин може да реши и този проблем.
б) Да се опишат изрично условията за третиране на даден софтуер като “имащ характеристики на СУПТО”, което е основополагащо за изискването за забрана на дублираща функционалност и изискването за употреба само на регистрирано СУПТО в ТО.
в) Да се опише ясно условието за забавяне на назначаване на УНП до момента на потвърждение на продажба. И това да се взима предвид при “регистрации” на СУПТО софтуери. В момента има откази по тази причина, въпреки договореното БАИТ-НАП от миналата година.
г) Да се опишат ясно възможностите за назначаване на УНП при услугите с непрекъснато действие. В момента има противоречиви тълкувания за назначаване на УНП всеки месец или еднократно за клиент/договор.
д) Да се опише ясно дали СУПТО софтуерите могат да имат репорт дизайнери или не. В момента текстовете на Приложение №29 на практика забраняват репорт дизайнерите, но публикуваните отговори на срещите БАИТ-НАП ги разрешават.
е) И т.н.
6. Регистрационен, а не лицензионен режим.
Прекратяване на порочната практика регистрационният режим при регистриране на СУПТО да е скрито заменен с лицензионен такъв.
Регистрационният режим представлява декларация за съвместимост с изискванията на Наредба Н-18, водещ до правни последствия при несъответствие. Отказ от регистрация следва да се прилага само при неподаване на правилни данни, но не и на база анализ на скрийншотове, документации и т.н.
Свързани въпроси са и твърде леката процедура за отнемане на лиценз, както и възможността НАП да задържа регистрациите на нови версии на софтуери безкрайно и без основание.
7. Съобразяване на сроковете.
При въвеждане на бъдещи изменения в Наредба Н-18 и сродни документи е редно да се дават достатъчни срокове за реакция на софтуерния бранш. Също така е редно подобни промени да се съгласуват и с изискуеми срокове по други наредби, например, едновременни изисквания по:
– Н-18;
– Верификация на ЛП;
– Актуализациите на здравната каса;
– Разработване на Декларацията по чл.73/1 и чл.73/6;
– Задаващата се Наредба 4 за online предаване на данни към НАП за продажби по обекти съгласно системата СЕСПА;
– И т.н.
05.02.2020 г.
УС на БАИТ