ФЕДЕРАЦИЯ НА НАУЧНО-ТЕХНИЧЕСКИТЕ СЪЮЗИ В БЪЛГАРИЯ
Изх. № :30/ 28.02. 2006 г.
До
Управителния съвет на Българската асоциация по информационни технологии /БАИТ/
Тук
Уважаеми колеги,
Появата на „Клъстер ИКТ“ предизвика множество въпроси от страна на нашите членове — специалисти по информационно-комуникационни технологии, които считат, че той не е изграден по начин, общоприет за такъв тип структури.
Приложено, изпращаме Ви официалното становище на Федерацията на научно-техническите съюзи в България по този въпрос.
Приложение: съгласно текста.
С уважение,
Председател:
Акад. В. Сгурев
ФЕДЕРАЦИЯ НА НАУЧНО-ТЕХНИЧЕСКИТЕ СЪЮЗИ В БЪЛГАРИЯ
СТАНОВИЩЕ
Относно: създаването на клъстери
Понятието „клъстер“ е въведено в световната икономическа литература от Харвардския професор Майкъл Портьр в 80-те години и представлява технологично и маркетингово обединени фирми със сходно географско местоположение, съвместно достигнали критичен праг от ресурси, компетентности и ноу-хау при опериране на даден клон на икономиката и притежаващи решаващо устойчиво, конкретно предимство над останалите.
Различават се два основни типа клъстери:
-
Техно клъстери са технологично ориентирани добре адаптирани към икономиката на знанието клъстери, ядрото на които образуват университети и изследователски центрове;
-
Исторически базирани на ноу-хау клъстери – технологично и маркетингово свързани фирми в единен производствен процес, които обединяват своите ресурси за изпълнение на конкретна задача или цел.
Известни примери за клъстери са:
-
В областта на компютърните технологии – Силиконовата долина в Калифорния;
-
В областта на софтуера – Бангалоре, Индия;
-
В областта на висшата мода – Париж, Франция;
-
В авиационната индустрия – Тулуза, Франция;
-
Кеймбридж, Великобритания – биотехнологии и електроника;
-
Антверпен – в областта на обработка на диамантите и др.
Считаме, че за всяка страна е приоритетно да намери областите, в които нейни обединения от фирми и научни центрове са достигнали критичен праг от ресурси, компетентности и ноу-хау при опериране в даден клон на икономиката и притежават решаващо, устойчиво, конкурентно предимство. Обединяването и създаването на клъстери в тези области е изключително важно, още повече за такава малка страна като България.
Очевидно е обаче, че с понятието клъстер в никакъв случай не може да се идентифицират сдружения на частни лица или даже на фирми, които не отговарят на изброените по-горе изисквания и не могат да бъдат технологично обвързани в такъв процес. Това би довело до подмяна на идеологията за клъстерите в икономиката и пренасянето им, както и превръщането им в чисто лобистки структури, насочени към върху национални и международни фондове и програми.
Такива се и нашите опасения за създадената Фондация „Клъстер ИКТ“, зад която не се вижда обединение от фирми и научни центрове, достигнали критичен праг от ресурси, компетентности и ноу-хау в даден клон на икономиката, а само сдружение от частни лица и фирми с лобистки функции, които всъщност образуват своеобразен приятелски кръг.
Като посочваме тази „лоша практика“ за България, ние по никакъв начин не искаме да омаловажим ролята и значението на истинските клъстери в областта на ИКТ, необходимостта от тяхното създаване по световните правила и водещата им функция за реалното изграждане на Информационното общество у нас.
Председател на ФНТС
(акад. Васил Сгурев)
