Уважаеми господин Министър‑председател,
Уважаеми г-н Мундров,
Уважаема г-жо Петкова,
Уважаема г-жо Киселова,
Уважаеми членове на Комисията по електронно управление и информационни технологии към 51-о Народно събрание,
БАИТ е сдружение с нестопанска цел в частна полза, чиито цели включват да утвърждава информационните и комуникационни технологии като приоритетен отрасъл за страната, да установява лоялни делови отношения на българския пазар на информационни и комуникационни технологии и свободна, прозрачна конкуренция, да подпомага създаването на законови и подзаконови нормативни актове, отнасящи се до развитието на информационните и комуникационни технологии, като по този начин работи за изграждането на изграждането на информационното общество у нас при условията на прозрачност, равнопоставеност и справедливост.
Измежду членовете на БАИТ има лидери в различни отрасли на частния сектор на национално и международно равнище, като за тях работят над 16 000 висококвалифицирани ИТ специалисти, а общо компаниите дават близо 4% от БВП на България.
С настоящото изразяваме своето дълбоко възмущение от приемането на Насоките от 2025 г., и конкретно на новите положения в тях. Прилагането им не просто би било незаконосъобразно, но също така би представлявало недопустимо подкопаване на основни принципи в обществото ни като върховенството на правото, прозрачността в публичния сектор и ограничаването на злоупотребите с власт. Съществуването на Насоките от 2025 г. в българския правен мир застрашава България не само от гледна точка създаването на неблагоприятна административна и бизнес среда, но и от гледна точка риска от понасяне на санкции, наложени от Европейската комисия – предвид, че вече има образувана процедура срещу страната.
Новите положения в Насоките от 2025 г. грубо нарушават закона и волята на законодателя в България, като приписват на Министерството на електронното управление („МЕУ“) ролята на единствен възложител по обществени поръчки и договори в областта на системната интеграция, въпреки че според действащото законодателство възложител може да бъде кой да е от цял списък с административни органи, определен с Решение № 727/2019 г. на Министерския съвет („МС“).
Чрез измененията, въведени в Насоките от 2025 г., МЕУ не само се обявява за възложител, но и иззема ролята на останалите органи да бъдат възложители, като ги определя за бенефициенти. Това противоречи както на Закона за електронното управление („ЗЕУ“), така и на Закона за обществените поръчки („ЗОП“). Възложителят на дейности по системна интеграция е ясно определен в § 45, ал. 2 от ПЗР към ЗИД ЗЕУ – това е административен орган измежду определените с решението на МС, описани по‑горе, а не МЕУ. Според закона тези административни органи не са бенефициенти, а са възложители.
Нещо повече, тъй като МЕУ поначало е контролен орган по отношение целесъобразността при възлагането на дейности в областта на системната интеграция, прогласяването му за единствен възложител на практика го поставя в ситуация да бъде възложител на всяка обществена поръчка в сектора и същевременно да бъде (единствен) контролен орган по всяка обществена поръчка – да контролира собствените си поръчки и договори. Това е абсурдна ситуация, която е не само незаконосъобразна, но и напълно обезсмисля принципа на контрол и подкопава доверието в институционалния ред. Последиците от Насоките от 2025 г. са опасни за възлагането в цял един икономически сектор и биха имали съществени последици за прозрачността и правилността на дейностите, възлагани, извършвани и контролирани по този порочен начин.
Обръщаме внимание, че опитът тези нови положения да бъдат замаскирани чрез т.нар. „in-house“ възлагане от юридическа гледна точка е абсолютно несъстоятелен. Европейското право е категорично – член 12, пар. 1 от Директива 2014/24/ЕС и практиката, формирана по прилагането му, посочват, че за да е налице изключение от провеждането на конкурентна процедура, трябва да са изпълнени едновременно три кумулативни условия:
- възложителят да упражнява върху изпълнителя контрол, подобен на този, който упражнява върху собствените си структурни звена;
- повече от 80% от дейността на изпълнителя да се извършва при изпълнението на задачи, възложени му от възложителя или лица, контролирани от него;
- в изпълнителя да няма пряко частно капиталово участие.
Нито едно от тези условия не е изпълнено в отношенията между МЕУ и „Информационно обслужване“ АД („ИО“ АД) – единствения изпълнител на обществени поръчки в областта на системната интеграция:
- Практиката на Съда на ЕС (вж. Teckal (C-107/98) и Parking Brixen (C-458/03)) обсъжда въпроса какъв точно контрол следва да се търси за in-house възлагане и извежда, че нужната форма на контрол представлява упражняване на ежедневна управленска власт, сходна на вътрешно министерска дирекция. По закон, държавата не може да се меси в управлението и текущата оперативна дейност на публично дружество (чл. 18 от Закона за публичните предприятия), следователно е категорично невъзможно МЕУ да има нужния вид контрол върху дейността на „ИО“ АД, че да оправдае монополизираната си позиция чрез „in-house“ поръчки.
- По данни на публичното дружество „ИО“ АД, 81 % от приходите му за 2024 г. идват от дейности по възлагане от всички 25 административни органа (от които 24 не са МЕУ или лица, контролирани от него).
- „ИО“ АД е публично дружество, което има над 2 600 частни акционери, участващи в неговото управление. При това положение практиката на Съда на ЕС е категорична, че е неприложимо „in-house“ възлагането (вж. Stadt Halle (C-26/03)).
Ако дори само едно от трите условия не е неизпълнено, не може да говорим за „in-house“ поръчки от МЕУ към „ИО“ АД, а в случая не е изпълнено нито едно от трите условия по Директива 2014/24/ЕС. Няма съмнение, че Насоките от 2025 г. са в несъответствие с европейското право и следва не да се прилагат, а да се отменят.
Дори и ако се разглежда хипотетична възможност за „in-house“ възлагане от МЕУ на „ИО“ АД – въпреки че условията не са налице – тя все пак не би могла да включва други административни органи в качеството „бенефициенти“ или по какъвто и да е друг начин. МЕУ няма право да възлага от тяхно име и за тяхна сметка. Подобна функция и подобни правомощия би могло да се уредят с въвеждането на акт от ранга на закон, а такъв закон няма и МЕУ няма правомощията да го издаде.
Ситуацията е още по-тревожна на фона на вече започналата наказателна процедура срещу България от Европейската комисия, стартирана чрез съобщение (INFR(2024)4027) от декември 2024 г. Тя е образувана заради това, че българският ЗЕУ противоречи на Директива 2014/24/ЕС, като възлага дейностите по електронно управление на частно дружество, без да са налице условията за пряко възлагане на обществена поръчка при изключителни обстоятелства (вкл. и за „in-house“ поръчки). Европейската комисия счита, че ЗЕУ нарушава основните принципи на равно третиране и прозрачност. Има огромна вероятност България да понесе санкции в тази процедура и да трябва да измени ЗЕУ, за да го съобрази със задължителните предписания, които получи.
Новите положения в Насоките от 2025 г. не само не спомагат за разрешаване на този проблем, а го задълбочават – сега по отношение на обществени поръчки в областта на системната интеграция не само ще имаме само един изпълнител – „ИО“ АД, а имаме и само един възложител – „МЕУ“. Насоките de facto указват всички договори да се сключват изключително между тези две лица, а България да понесе последиците.
В обобщение, Насоките от 2025 г., в сегашната им редакция:
- Противоречат на закона, в частност разпоредбите на ЗЕУ и ЗОП;
- Подменят установения законов ред по нелегитимен начин – не с изменение в закона, а с подзаконов нормативен акт, който му противоречи;
- Създават институционален конфликт на интереси – МЕУ е едновременно възложител и контролен орган сам на себе си;
- Излагат държавата ни на сериозен и реален риск от европейски санкции – за които има индикация, че европейските органи са сезирани и активни.
България е част от европейската общност, тя е част от международната сцена в не един бизнес сектор. Затова тя се радва на сериозен интерес и реални инвестиции от множество огромни чуждестранни инвеститори и е станала част от ключови бизнес процеси, които имат отражение по цял свят. На тази сцена, България не може да си позволи да издава и изпълнява подзаконов нормативен акт, който противоречи на закона и който пряко ограничава възможностите на нейните граждани и партньори да съществуват в предвидими и справедливи условия. Тя не може да си позволи да въвежда нормативни правила, които нарушават устоите на демокрацията, справедливостта и принципите за защита на конкуренцията и за прозрачност в публично-частното партньорство. Още по-малко – съзнателно и проактивно да поставя държавата в положение на правен абсурд пред Европейския съюз.
Поради гореизложеното, считаме, че Решение № 23/15.01.2025 г. на Министерския съвет следва да бъде отменено незабавно.
Призоваваме Министерския съвет, Министерството на електронното управление и Министерството на финансите:
- Да отменят Решение № 23/15.01.2025 г. и Насоките от 2025 г.;
- Да инициират законодателни промени с които да се отмени действащата разпоредба на параграф 45, ал.2 от ПЗР към ЗИД на ЗЕУ и които да гарантират провеждането на конкурентни процедури при възлагане на услуги в областта на информационните и комуникационните технологии и системната интеграция, включително като предварително и качествено отстранят основанието за налагане на каквито и да е санкции в тази връзка от Европейската комисия; и
- Да спазват законите и принципите на правото в България и в Европейския съюз.
С уважение,
Българска асоциация по информационни технологии /БАИТ/
БАИТ – създадена през 1995 г., в нея пряко членуват 100+ компании, за които работят 16 000 ИКТ специалисти и генерират 4% от БВП на страната. Компаниите покриват целия ИКТ спектър – софтуер, хардуер, телекомуникации, системна интеграция, финтех, интернет на нещата и AI.
